Как да броиш калории от снимка (и оценката да е по-точна)
Снимката на чинията е най-бързият начин да водиш дневник на храненето. Не мериш, не търсиш в база данни и не пишеш. Приложения като Biscai разпознават храните на снимката и за няколко секунди изчисляват порцията, калориите и макросите.
Снимката обаче е плоска картина на триизмерно ядене. Когато знаеш какво вижда камерата и какво не, грубата оценка се превръща в число, с което можеш да работиш.
Какво става, когато снимаш чинията
Броенето на калории от снимка се свежда до три въпроса:
- Какво има в чинията? AI-ят разпознава всяка храна: пилешко на скара, ориз, салата, филия хляб.
- Колко от всяко? Порцията се преценява по това, което се вижда: размера на чинията, колко от нея заема всяка храна, колко високо е натрупана и познати предмети като вилица или чаша.
- Колко енергия има в нея? Всяка храна има типично количество калории на 100 г. Умножено по оценения грамаж, това дава калориите, протеините, въглехидратите и мазнините.
Първата стъпка обикновено е лесната. Повечето несигурност е в другите две: колко голяма е порцията и какво е влязло в храната, преди да стигне до чинията.
Какво снимката не вижда
- Олиото и маслото. Една супена лъжица зехтин е около 120 ккал и изчезва в задушените зеленчуци или в салатата. Две яденета, които изглеждат еднакво, може да се различават с няколкостотин калории заради тигана.
- Сосовете и дресингите, особено отдолу. Дресинг, попил в салатата, или сос под ориза трудно се забелязват.
- Дълбочината. Дълбока купа и плитка чиния може да побират много различни количества, а отгоре да изглеждат еднакво.
- Плънката. Какво има в дюнера, баницата или сандвича, почти не се вижда.
- Напитките. Лате, сок или чаша вино до чинията лесно остават извън снимката, а после и извън дневника.
Това не значи, че броенето от снимка не работи. Значи, че снимката има нужда от малко помощ.
8 навика за по-точна оценка
- Снимай под ъгъл, около 45°. Отгоре не се вижда колко висока е храната, а отстрани — чинията. Под ъгъл се виждат и двете.
- Хвани цялата чиния в кадъра. Ръбът ѝ е полезен ориентир за размера.
- Остави вилица или лъжица на снимката. Познат предмет помага да се прецени мащабът.
- Снимай на добра светлина. На дневна светлина или в светла стая се различава по-лесно оризът от карфиола и сметановият сос от киселото мляко.
- Снимай преди да ядеш. После запиши каквото е останало, вместо да гадаеш какво е имало.
- Добави това, което камерата не вижда. Ако си готвил с повечко олио или си сложил масло, запиши го.
- Запиши напитката. Biscai пита дали си пил нещо към всяко хранене, за да не се забрави.
- Поправи порцията, когато знаеш повече. Изял си само половината или си си сипал още? Промени я след яденето.
Точно или постоянно?
Кухненската везна е по-точна от всяка снимка. Но да претегляш всяко ядене отнема време и много хора се отказват след известно време. Дневник, който вече не водиш, не помага на никого.
Снимката дава малко по-малко точност за едно хранене, но затова записваш всички хранения. След няколко седмици тенденцията в храненето и в теглото ти казва повече от което и да е отделно число. Ако след две-три седмици теглото не се движи както си очаквал, промени дневната си цел.
Когато точността наистина е важна, например при печене или по план от диетолог, претегляй. За всекидневното хранене обикновено стигат добра снимка и бърза проверка.
